Почти не мога да повярвам че покрай ежедневието ми пропуснах едно от най-зрелищните за ценителите на мъжество и мъжка плът събития в народния обреден календар, именно ваденето на богоявленския кръст. Но ето че два дни след това знаково събитие подготвих набързо статийка в блога и поправям тази лоша грешка.
Може много да се говори по темата и да се изтъкват ЗА и ПРОТИВ, но това не е блог за политическо-икономико-обществени въпроси, това е блог за почерпка на очите. А самите характеристики на обреда са всякаш измислени за удоволствие на хомосексуалното мъжко либидо – в януарския студ събираш няколко първенци, събличаш ги по гащи и ги караш да скачат в леденостудените жабурняци под ръждясалите и саморазпадащи се мостове на нашата родина. Апотеоз на мъжествеността, издръжливостта и тестостерона. И перфектната почерпка за очите на средностатистическия гей.
Та, заповядайте, почерпете се:
И сега малко прозрения докато поразравях из нета за снимките. Гея си е гей, това ни е в природата и човек с малко по-набито око веднага го забелязва:
Дори ако трябва да си играем да мислим теории за възникването на този обичай, бих дал своята версия за един загорял поп отдал се на въздържание който дълги години мислил как ако не друго поне един път на година да плакне качествено окото и измислил тази секси игра. Но всеки има право на версия, може други да ме оборят колко величава и невероятно силна традиция е това и как идва от дълбоки времена бла бла…
И като за край, малко от рубриката WTF??!! :
На извадилите кръстовете – честито. На ценителите на разголени здравеняци поставени на температурно и психологическо изпитание – също. И на гепналите менингит след участието в тази вековна величава традиция – и на тях. Който както и с каквото, дето се вика.
Живот и здраве на всички!
