Размислите на един гей на 30

Преди няколко седмици около коледните празници участвах на събиране на бившия ми клас.

Когато бях в училище с тях си мислех че ще умра сам и скоро. Това беше почти желание. Но както всяка година откакто бях на 15 се превръщам в драма куиин: оцелях още една година. И остарявам. Само че тази година се случи нещо което ме освободи… Тази среща ми изясни много неща. Неща които не бях осъзнавал преди.

Помня как в междучасието „отворените“ ми замахваха, подмятанията по коридора на училището, как бях този който се увличаше по несериозни глупости – литература, спектакли, танци, помня че гласа ми беше остър и фалцетен, колко много се въздържах за да не изкарам всичко от вътре в мен, само и само за да съм в безопасност. Това не беше живот. Още по-малко моя живот. Аз бях „педала“ както един ден ме беше нарекла съученичката ми Грациела. От този момент нататък аз вече нямах име, имах само това прозвище. Това беше нещото с което всички останали съученици ме виждаха. И на всички много им харесваше да го ползват.

bully-teen-cry-rainbow-flag

Може би бях единствения в училище, после в гимназията на който му прилепиха сексуалност която още не познаваше самия той. Oтнякъде разбраха и че играехме на кукли Барби с приятелката ми Емилия (толкова ми е била и приятелка) криейки се в мазето за да не ни види никой. Бях много добър и на ластик… Просто беше по-силно от мен. Обичах да играя тези игри, обичах детството което имах но малко по малко останалите ме научиха да ги намразя. Да се самоограничавам, да зидам стени около себе си, да убивам желанията си. Доколкото това е възможно. Дори лятото, като не бяхме на училище аз трябваше да свалям мацките въпреки че тези които ме интересуваха бяха техните гаджета. Излизал съм с някои, обичах контакта на нашите ръце и приятелството им. Но винаги потискайки това което беше в мене, удържайки огромната ми веселост и непоправимия ми оптимизъм на хомосексуалното в мен всякаш трябваше да крия това което бях до най-малкия детайл. Това беше роля която нямаше нищо общо с детството, беше свързана с хомосексуалността.

article-2131076-038962BE000005DC-366_468x313

Дори на зеленото училище в 8 клас трябваше да се преструвам през цялото време. А кой ли ме е наблюдавал, освен мен самия? Но това беше по-силно от мен – трябваше да правя лимбото на едноименната бразилска песен, трябваше да изтанцувам танца на Макарена и да разкърша ханша си на чалгата от зората на демокрацията. Това беше някакъв зов на сърцето. Какво да правя че съм толкова палав? Даже понякога канех някоя госпожица за да компенсирам екстравагантните си танци.В крайна сметка му намерих цаката. Станах DJ и наблюдавах отстрани как момичетата кършат снага а момчетата отстрани наблюдават, пият и сигурно завиждат на гъвкавостта на тези момичета. Знаех че ми завиждаха за близостта с тези момичета които те искаха да съблазнят опряни на стената. Със сигурност са си мислели че са яки и мъжествени така. Бях посредник между двете групи – не знам дали те ме бяха изключили или аз сам странях и от двете групи. Това беше моята роля, роля която по-късно установих че много от другите хомосексуални хора заемат.

life-class-0_1514893c

И около Коледа отново се събрахме с бившите ми съученици. Много неща се бяха променили – всеки имаше собствен живот – различен, разнообразен и любопитен, някои бяха успели други не толкова, някои си бяха същите, други не толкова, някои бяха забогатели други не толкова но аз бях вече свободен. Най-свободния от всички. Не се чувствах задължен да задържам себе си зад стените от училище. Те бяха рухнали. Нямаше ги. А те преди толкова ме ограничаваха. Не можех да се позная – танцувах, раздавах се, кърших снага! Без страх да бъда „педал“. На някои от песните си дадох сметка че бях единствения мъж който танцува. И този път аз видях друго в погледите на онези мъжествените които не ставаха от масата – видях удивление и може би завист. Бях аз и не само че нямаше нищо да ми се случи, даже повечето ми съученици ми се възхищаваха.

gay-bully-this-shaved-pubes-twink-muscle-hunk-shirtless-tattoo-nude-thigs-jocks-boy-bulge

И тогава осъзнах – ТЕ бяха тези които нищо не бяха разбрали. Аз бях изминал огромен път от 15 години досега но те още не бяха разбрали, че може да си черна овца, загубена патка или слон в стъкларски магазин, но НЕ ТОВА Е ВАЖНОТО. Важното е да си щастлива овца, забавляваща се патка и силен слон. И това е израстването, това е свободата. И затова си струва да живееш.

Хора, бъдете себе си! Не губете младостта си, най-хубавите години зад паравани на това което другите искат да видят у вас. Не потискайте хомосексуалността. Защото няма нищо по прекрасно от това да си себе си!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s