Безразборния гей секс – културата на самоунищожаване

Ще ви занимая с някои собствени размисли. Винаги съм гледал на това да бъда гей като на бунтар. Вродено отклонение от стандартите на обществото. По рождение боец.

Израствайки, единствените гейове, за които някога съм чувал че разговаряха с всякакъв вид благоговение, бяха артистичните и творците.

 Всички останали педали бяха просто мерзавци, подготвящи се да умрат бавно от изгаряща, свързана със СПИН смърт. Години по-късно, когато осъзнах, че именно мъжете вдъхновяват кръвта в тялото ми да се втурне към пишката ми, гей порнографията стана единственото място, където имах достъп до сексуалността си. За мен нацепените секс работници от порнофилмите се превърнаха в въплъщение на свободата. Светът на Елтън Джон и Анди Уорхол беше прекалено далеч и възвишен и ми казваше, че трябва да стана талант на изключително ниво и да натрупам голямо количество обожание, за да бъда приет. Майк Брансън и Матю Ръш обаче ми казаха, че трябва да бъда секси и невъздържан. Всичко, което знаех за гей културата, беше сексът и успехът.

Израснах с хетеронормативна, изтъркана идея за връзки, които не се вписваха в нашия гей свят. Не успявах да ги постигна. Не знаех как да създам семейство. За разлика от повечето момчета, аз имах много асексуално юношество но се гмурнах в потока от анонимен секс през ранните си 30 години. Имайки свръхактивни хормони на млад мъж, нямах проблем бързо да се приспособя към този начин на живот.

Създаването на връзка се оказа задача, за която нямах дисциплина, но сексът беше лесен и уцелваше всеки рецептор за удовлетворение в мозъка ми, затова си дадох разрешение да живея така. Влюбих се в този начин на живот. Ловът. Разнообразието. Усещане на различни мъжки аури. Устните на всеки ги чувствах различно. Солта и парфюма на вратовете на всеки различен мъж им придаваха собствен вкус. На другия ден с техния аромат миришеха ноктите и в ноздрите ми. Вечерта имаше мрънкане в дълбоки децибели и стенания в октавите на Марая Кери, звука на пеенето на леглото. Горещината на две допрени тела. За момент това е цялостна, поезия с гореща кръв. За пред себе си потвърждавах това, че съм желан и привлекателен – бях нечий сладък порок за петнадесет минути. След като приключихме, казвах задължително „благодаря“ или „имах нужда от това“ и се разделяхме с поредния, споделяйки най-интимните моменти, но никога не разменяйки животите си, целите си и мечтите си. Всеки човек, с когото съм спал, за един много кратък момент означаваше всичко и нищо за мен.

Може би просто аз се обръщах към най-ниските и най-примитивните си желания. Може би просто начинът ми да се справя с юношеските травми дойде по-късно, когато бях по-опитен хомосексуалист. Не се смятах за сексуално зависим, защото културата го насърчаваше. Пристрастяването към секса беше разстройство само за хетеросексуалните. Повечето мъже, които познавам, организират живота си предимно около плътските желания и ги превръщат във фокусна точка на живота си, докато либидото им не бъде удовлетворено. Но проблемът с безплатния секс е, че не виждах мъжете като нищо повече от отдушник за моите желания. Дори и до днес нямам почти никаква представа как би трябвало да се получи романтиката.

Търсех човек до себе си по грешния начин, без да знам какво търся макар и да знаех много добре какво ще намеря – поредната гореща нощ, изпразване и аромат на току-що изхвърлена сперма на пода на стаята или в устата ми и поредната дълбока празнота в сърцето ми след като затръшвах вратата зад поредния красавец с който мислех че имам щастието да спя. Питах се какво мислеха, какво беше в главата им, не чувстваха ли и не искаха ли те каквото и аз? Използваха ли ме мен или аз тях? Не искаше ли някой от тях да се приюти от бурите на живота заедно с мен в спокоен залив веднъж завинаги?

Беше трудно, но поне се предпазих от огромните опасности които пристрастяването към секса носи – ясната за всички СПИН, но и много други знайни и незнайни венерически болести, гъбички и паразити. Всички дълбоки депресии и крахове на себеуважението ми.

Днес все още правя секс но ПРЕБИРАМ – внимателно избирам с кого, кога и какво, разбрах че е важно КАЧЕСТВОТО а не количеството. И ви давам съвет – спрете се, не се поддавайте на изкушението, безразборния секс е като дрогата – хубаво е за малко после е тежко и просто искаш още повече. Отидете на кафе с кандидата, опитайте се да го опознаете. Връзките се отразяват много по добре на физиката и психиката ни отколкото безразборния секс. Вие решавате, но решавайте ОТГОВОРНО.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s